Resumen de Изречението: диалектика и метафизика

Иван Добрев

• español

  El artículo introduce en la problemática de la sintaxis mediante el estudio de su variado aparato terminológico y nocional. En la antigüedad faltaban términos y nociones para la sintaxis y la oración. En la Edad Media la visión sobre la sintaxis se basaba en la lógica y la jurisprudencia. En épocas más recientes la terminología se enriquece, pero todavía no existe unidad en cuanto a los términos que definen la oración. En la ciencia búlgara a finales del s. XIX y principios del XX circulaban dos pares de términos para el sujeto y el predicado.

  Durante el s. XX la práctica morfo-sintáctica resalta la función de las partes del habla en la oración. Se discute el papel del acento (lógico) fraseológico en la determinación del sujeto y del predicado. El estudio aplica una metodología lingüística y culturológica.

• English

  The article deals with some problematic issues in syntax and provides a survey of the syntactic terminological apparatus as there has been no agreement reached so far concerning which terms define the sentence. It is argued that two sets of basic terms have circulated in the Bulgarian science in the period after the Liberation, namely subject and predicate, as well as (logical) subject and (logical) predicate. During the 20th century the morpho-syntactic practice has emphasizes the function performed by the respective parts in the sentence. The role of phrasal (logical) stress is further discussed in determining which is subject and which is predicate. The approach adopted in the study is both linguistic and cultural.

• български

  Статятията въвежда в проблематиката на синтаксиса чрез преглед на разнообразието в синтактичния понятийно-терминологичен апарат. В Античността липсват изградени понятия и термини за синтак- сис и изречение. В Средновековието разбирането за синтаксис се опира на логиката и юриспруден- цията. В ново време терминологията се обогатява, но и досега няма единство в термините за призна- ци на изречението. За българската наука след Освобождението базови термини са подлог и сказуемo, субект и предикат. През XX в. се осъществява предимно морфо-синтактична практика в смисъл каква служба изпълняват в изречението частите на речта. Дискутира се ролята на фразовото (логическото) ударение при определянето на субекта и предиката. Подходът в изследването е обединителен за ези- коведски и културологични проучвания.